Нощни вихри

Стаята ми е убежище на нощни вихри.
Понякога сами пристигат.
Понякога са на талази,
на черни рояци преплетени,
проникващи едни в други бързо.
Есенни мъгли не се допускат.
Твърде мъчни са и се застояват.
Нищо тъй не бива да стои
за по-дълго от една въздишка.
Трябва с гръм да известява, щом пристига,
трябва в ъгъла да свири и бучи,
неудържимо да помита, да руши,
внезапно без слова да си отива.
Часовниците да събаря от стените
и стрелките им проклети да яде.
Да събира сънища от нощното ми шкафче,
да пие мислите от чашата на него,
трескаво да търси огледало в хаоса,
празнотата в него за да се огледа.
Но никога да не подрежда нищо.
Аз правилно не мога да живея.
Аз нощем мога само да бушувам
и да приютявам нощни вихри.

Не се отпускай

Не се отпускай ти, защото
ще го направиш неперфектно
и ще се разридае догмата,
ще засене мъчно навикът
и ще треперят предписанията хорски.

Не се отпускай, щото в ъгъла
тихо дреме призракът на злобата,
но окото му едното е отворено,
винаги готово да прониже остро
и да подаде доволно чашата с отровата.

О, не се отпускай да гориш!
От огъня ще бягат всички демони
на всичките приличности и разуми,
на всички очертания бълнувани.
Стихията нима ще удържиш?

Не се отпускай ти пред шепота
и не пропуквай на реалността екрана,
ако не си готов да изрисуваш вятъра
и да попълниш всяко кътче с бури,
не се отпускай ти, забога!

Преходност

Всеки ден сменям мястото
на лилавата гривничка,
от лявата на дясната,
от дясната на лявата.
Сменям номера си.
Сменям името.
Сменям работата,
дори любимите си.
Сменям си кожата.
Сменям си чувствата.
Аз вече не искам да знаеш коя съм.
Не искам да знаеш как нощем
събирам сълзи на самодиви.
Не искам да знаеш, че аз съм
оная буря, която строши
преди две нощи едно от стъклата ти.
Не, не искам да знаеш,
че там на моя небосвод
няма никакво място за планети.
И също не искам да знаеш,
че за теб не ще да заплача,
защото водата се изпарява
близо до течната лава.
Не искам да знаеш как събирам
атомите в празнотата
и всеки път различен става предметът.
А душевните атоми са най-фините.
Затова всеки ден сменям мястото
на лилавата гривничка на ръката си.