ще го направиш неперфектно
и ще се разридае догмата,
ще засене мъчно навикът
и ще треперят предписанията хорски.
Не се отпускай, щото в ъгъла
тихо дреме призракът на злобата,
но окото му едното е отворено,
винаги готово да прониже остро
и да подаде доволно чашата с отровата.
О, не се отпускай да гориш!
От огъня ще бягат всички демони
на всичките приличности и разуми,
на всички очертания бълнувани.
Стихията нима ще удържиш?
Не се отпускай ти пред шепота
и не пропуквай на реалността екрана,
ако не си готов да изрисуваш вятъра
и да попълниш всяко кътче с бури,
не се отпускай ти, забога!
Няма коментари:
Публикуване на коментар