Нощни вихри

Стаята ми е убежище на нощни вихри.
Понякога сами пристигат.
Понякога са на талази,
на черни рояци преплетени,
проникващи едни в други бързо.
Есенни мъгли не се допускат.
Твърде мъчни са и се застояват.
Нищо тъй не бива да стои
за по-дълго от една въздишка.
Трябва с гръм да известява, щом пристига,
трябва в ъгъла да свири и бучи,
неудържимо да помита, да руши,
внезапно без слова да си отива.
Часовниците да събаря от стените
и стрелките им проклети да яде.
Да събира сънища от нощното ми шкафче,
да пие мислите от чашата на него,
трескаво да търси огледало в хаоса,
празнотата в него за да се огледа.
Но никога да не подрежда нищо.
Аз правилно не мога да живея.
Аз нощем мога само да бушувам
и да приютявам нощни вихри.