Преходност

Всеки ден сменям мястото
на лилавата гривничка,
от лявата на дясната,
от дясната на лявата.
Сменям номера си.
Сменям името.
Сменям работата,
дори любимите си.
Сменям си кожата.
Сменям си чувствата.
Аз вече не искам да знаеш коя съм.
Не искам да знаеш как нощем
събирам сълзи на самодиви.
Не искам да знаеш, че аз съм
оная буря, която строши
преди две нощи едно от стъклата ти.
Не, не искам да знаеш,
че там на моя небосвод
няма никакво място за планети.
И също не искам да знаеш,
че за теб не ще да заплача,
защото водата се изпарява
близо до течната лава.
Не искам да знаеш как събирам
атомите в празнотата
и всеки път различен става предметът.
А душевните атоми са най-фините.
Затова всеки ден сменям мястото
на лилавата гривничка на ръката си.